Незабравимо се оказа лятото за мен и семейството ми, с които нарамихме раниците и тръгнахме към Рила, за да видим с очите си красивите й възвишения. Начало на пътуването поставихме рано сутринта. Още в 6:50 часа се отправихме към центъра на Своге, където се събрахме с останалите от нашата малка група, състояща се от общо 10 души. Пътувахме в две коли.
Настроението в нашата кола беше приповдигнато, а аз се наслаждавах на пътуването. Със скъсяване на километрите до планината, спокойствието у мен беше заменено с нарастващо вълнение, присъщо само на един пътешественик, чиято душа с нетърпение очаква срещата с непознатото. Никога преди не бях ходила там и с нетърпение очаквах да пристигнем. Няколко часа по-късно Рила ни посрещна, цялата облечена в зелено. Лифт с дължина малко над 2 километра и 180 двойни седалки ни превози до новата хижа „Рилски езера”, където направих първата от многото снимки, след което започна голямото катерене. Нямаше слънце, нито гръмотевици – имаше гъста мъгла, която придаваше нещо тайнствено на този момент, който впоследствие се превърна в незабравимо преживяване. Изкачвайки се нагоре, пътят ставаше все по-равен и широк, но от мъглата почти нищо не се виждаше наоколо. Истината е, че много от хората бяха на ръба да се откажат.
Да стигна до Седемте рилски езера за мен се оказа едно прекрасно преживяване. Трябва да призная, че при похода към тях станах свидетел на някои невиждани от мен неща, които ме удивиха.
На отиване видяхме и група деца на около 13 годишна възраст. Те бяха облечени с много къси панталони и с тениски. Носеха шишета с вода в ръцете си. Бузите им бяха порозовели. Придружени от човек на средна възраст, най-вероятно техният треньор. Според мен това бяха млади спортисти, които правят сутрешната си тренировка – изкачват езерата, връщат се и то на един дъх. Срещу тях бяхме ние – обути с туристически обувки, някои с боти, облечени в пуловери и зимни грейки.
Като цяло по пътя имаше интересни хора, дори си поговорих с някой от тях, докато другите се снимаха. Изключително много се изненадах колко мили бяха всички, дори имаше едно момиче на моята възраст, с което си говорихме доста дълго. Момичето беше тръгнало точно като мен със семейството си, за да видят красивата природа на Рила. Колкото до самите езера – заради мъглата не успях да видя първите няколко. След дълго ходене стигнахме до Бъбрека, който е с ограда от камъни, които подчертават правилната му форма. Там си направихме снимки с останалите и лежахме на тревата, разказваме си шеги и се смяхме. Наоколо пътеките и поляните бяха покрити с цветя. По склоновете имаше останал сняг, който в съчетание с цветовете, изглеждаше невероятно.
Въпреки, че сега не мога да открия всички снимки от пътешествието ни, сърдечно Ви подканвам да посетите Седемте рилски езера. Те са едно магнетично място, олицетворяващо красотата и тайнствеността на българската природа. То зарежда с онази енергия, която те кара да се чувстваш щастлив, само защото си сред природата.
Щастието е навсякъде около нас, само трябва да се огледаме.Този пътепис е кратко резюме на една сбъдната моя мечта - да отида на Седемте рилски езера. Цялото преживяване беше изпълнено с много емоции и съм изключително благодарна на всички, които бяха с мен и с които споделих това невероятно преживяване.
Материалът е изготвен от Йоана Стоичкова, ученичка в 10 клас, в ПГ „Велизар Пеев” град Своге за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор: Българската национална телевизия
Медийни партньори: BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Ohttp://www.obekti.bg/bekti.bg, ИА Кросс.