Доброто е пристан, от който има нужда човешката душа

2365 преглеждания

Есе на Цветелина Велинова, ученичка във II СУ „Проф. Никола Маринов“, гр. Търговище

Доброто се намира вътре в нас. Всеки се нуждае от него, за да съществува. Просто трябва да ги открием, за да го усетим. Доброто е всичко, което смятаме за ценно, благоприятно и полезно. Но то е нещо, което съществува, има смисъл и заема място в нашият живот, то е нещо идващо от душата ни. Поглед към доброто има всеки един от нас, дори и този, който не прави добро. Всеки разбира доброто по различен начин, но то е част от нас.

Доброто е ключът към всяко човешко съществуване. Чрез него могат да се постигнат дори невъзможни неща. Една усмивка, едно подарено цвете без повод са примери, точно за добро, което е породено от личното желание на човека. Малките добри дела, правят един човек добър. Когато отида на пазара и закупя домашни продукти от бабите и дядовците, които седят там цял ден, виждам в погледа им благодарност. Погледа, казва всичко, те са щастливи, защото се чувстват оценени. На възрастните хора, дори и само едно обаждане от внуците им ги кара да бъдат усмихнати и щастливи цял ден. Трябва да им се обаждаме докато са тук, защото не се знае, кога ще останат просто спомен. Трябва да правим добрини докато има на кого да разчитаме погледа. Всеки трябва да прави добро поне веднъж на ден, за да се чувства жив.

Лекарите са облагодетелствани, защото те правят добро всеки ден по много пъти, за тях момента в който, болните ги поглеждат и в погледа им се чете благодарност е изключителен, те виждат, че годините стрес, учене и трудности са имали смисъл, защото сега благодарение на тях, човек дори и непознат е жив и по-здрав. Има моменти, в които лекарите губят пациенти, но това се случва и на най-добрите, това е естествена развръзка в живота на хората. Ние се раждаме, живеем и накрая се налага да умрем, някои умират след като са постигнали всичко, което са си поставили за цел, а други дори не достигат до момента да чуят „мамо“, „тате“, „бабо или дядо“, но такъв е живота. Важно е през него да виждаме доброто, дори и в трудните моменти, защото те ни изграждат като силни и борбени личности, „всяко зло за добро“- казват хората. Малките деца са изпълнени с доброта, те са готови да дадат половинката на това, което имат и за тях един бонбон или една целувка е способен да оправи всичко, „Защо със зрелите хора това не е така?“, може би е въпрос, на който все още не съм намерила отговор, но се надявам да намеря, защото искам и се опитвам да се радвам на малките неща, на малките успехи, на малките трудности, защото знам, че дори да се появят „големите“ трудности аз ще успея да се преборя с тях, а когато почувствам „големите“ успехи ще знам, че са постигнати с много труд и упоритост, и ще бъда горда с тях. Като се замислим погледа на животните спрямо нас е различен, изпълнен с благодарност, когато им дадем храна, те са щастливи, дори само веднъж да сме ги нахранили, с хората обаче това не е винаги така, но всичко зависи от възпитание на човека. Има бездомници и просяци, които искат храна и са благодарни дори и само веднъж да си им дал, но има такива, които когато им дадеш храна се обръщат и казват, че искат пари, те злоупотребяват с благодетелите си, те не желаят храна, а искат да си закупят с парите алкохол и цигари, което за съжаление само и единствено ги убива. В повечето случаи това го правят зависими или просто хора, които не им се живее, на които са отнети семействата им, работата или друго, просто живеят без да виждат смисъл в това. Какво обаче би ни коствало на нас, да подадем ръка на човек в нужда? Моят отговор е нищо. Да подадем ръка е да покажем доброта. Тази протегната ръка няма да ни коства пари, здраве или каквото и да било. Човекът отсреща трябва да прецени иска ли да усети топлината й, да почувства емоциите, които се бунтуват в нас и най-вече да отвърне да протягането й като направи и той добро.

Доброто помага на света да оцелее, защото е пристанът, от който има нужда човешката душа, съкрушена от житейските бури. Трудно е човек да бъде добър в днешният огрубял и забързан свят, но доброто живее в нашето сърце, ние се раждаме с него, само трябва да имаме смелостта да го покажем, да го подарим на другите дори когато ни се подиграват или присмиват, само защото не искат да си признаят, че имат нужда от него. Доброто е и способността на човека да прощава. Магията да простим е най-красивото и извисяващо качество в личността. Който може да прости, може да обича истински и да бъде щастлив. Най-често ни прощават родителите, защото най-силна е родителската любов. Особено любовта на майката, която е най-саможертвена. Затова всеки в съзнанието си носи образа на своята майка като най-чистия, най-светлия. Да простиш обаче на себе си е един от най-трудните моменти, защото трябва ясно да разбереш, че нещото което си направил не е хубаво, да се почувстваш виновен и да поискаш прошка на самият теб. Това е израстване, което малко хора правят през живота си, това те кара да бъдеш по-добър и да покоряваш нови върхове, без грубост, ярост и причиняване на болка.

Любовта е висша сила, която ни кара да бъдем добри към себе си и към околните. Тя е мотивация, страст и борбеност към доброто. Без любов най-вече към себе си, ние не можем да направим добро за околните, та дори и за нас самите. За да успеем да усетим добротата в хората, трябва да им повярваме, а за съжаление в този забързан свят, живеем с хора, които нито ние познавате, нито те нас. Навсякъде се слагат „етикети“ на хората, без дори да ги познават, а ако решат все пак да ги опознаят нещата се променят, но само за тях, околните продължават да твърдят това, което са чули. Доброто към околните може да се изрази дори само с думи, въпреки, че и дела трябват. Всеки иска да чуе „справяш се добре“, „супер си“ и най-вече „до теб съм“, защото всеки преминава през своите трудни моменти и дори две или три думи, могат да го накара да повярва, че светът е изпълнен с добро и да го погледне чрез неговата призма за доброта.

Доброто не е в изобилните материални блага, които притежаваме, доброто е да даваме всичко, което имаме, за да е друг добре. Мисля, че всеки е запознат, кой е Дядо Добри. Той е човек с главно Ч. Човек с поглед към доброто, със сърце пълно с доброта. Той даваше всичко, което притежава в името на Бог. Сила, която никой не би могъл да види, но вярата може да спаси света, както се е случвало много пъти в миналото, а и днес. Наричат го Светецът от Байлово и с право, той е помогнал за реставрацията на много църкви и манастири, без дори да иска хората да знаят за него, борил се е с всички и всички в името на Вярата. Той е пример за доброто, ако всеки от нас събира по 1 или 2 лева, ще се съберат голяма сума пари, която да помогне на нуждаещите се или на някоя църква за реставрация, така ще сме направили добро, което някой ден ще ни се върне под една или друга форма. Добротата не може да се купи с пари. Тя е дар. Носи се в сърцата на хората.

Поглед към доброто трябва да има всеки един от нас, защото това ни прави добри. Нуждаем се от доброта, за да живее. Трябва да правим добро, дори и с малки жестове, защото то е заразно, ако някой ни види, че го правим е възможно да реши, че и той иска да бъде добър и така светът да стане едно страхотно място за живот, наситено с добрина. Вярвам, че доброто живее във всеки един от нас и просто му трябва малка „дупчица“ и сила, за да се появи в този така забързан свят.

Материалът е изготвен от Цветелина Велинова, ученичка във II СУ „Проф. Никола Маринов“, гр. Търговище, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук