Човек не се учи да бъде добър, напротив - учи се да бъде лош, добротата е в хората по рождение! - Макс Юнг
„Доброто“ бива считано за една от фундаменталните морални ценности. То заема основна и неизменна част от света, който обитаваме, и стига човек да се загледа би могъл да го види навсякъде. Но как всъщност да вникнем и разберем концепцията за „добро“. Кое го прави така съществено и кардинално? Защо това е едно от най-важните качества, определящи човешкото същество, и защо бива така необходимо за съвместно съжителство и пълноценен живот.
За начало нека погледнем официалната дефиниция за „добро“: „Нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност“.
На пръв поглед това е едно съвсем простичко описание, дори сякаш изглежда не може напълно да обхване обширната концепция на тази кратка дума. Запитваш се: „Само това ли е?“, като че ли очакваш дълъг параграф, в който са преплетени философски разсъждения, библейски цитати и поучения от мъдреци, живели преди хиляди години. Но защо тайната на „доброто“ да се крие в сложни, заплетени обяснения? Не е ли то норма, загнездена дълбоко в човешкото съзнание? Когото и да попиташ има доста голяма вероятност той да отвърне, че доброто е неизменна част от нас, то ни прави хора, различни и уникални от всички останали същества на планетата Земя (макар че няма как да разберем дали останалите живи организми имат вроден морален кодекс). То просто... е там. Но и това не дава ясен отговор. Защо е там? Как е там? Трябва ли да е там? А ако го няма?
От религиозна гледна точка, Бог е този, който е дал усещането за Добро и Зло у хората. Те могат да се насочат към правия път като следват канона, в който са описани моралните добродетели. От друга страна, гледайки през призмата на хуманистичното движение, добротата е присъща и изконна на човека, тя се определя от неговото индивидуално и обществено състояние без нуждата да се обоснове с вярата във висша сила. Ако трябваше да изведем определение за местонахождението на „доброто“ от тези твърдения би било трудно, почти невъзможно, тъй като, според тях, то не е едно и също. Общото и обединяващото ги обаче е съществуването на такава сублимна сила, която е съществена и неизменна част от моралния и етичния кодекс, без значение дали погледнато от философски, или религиозен аспект.
Не знаем как точно се е появило „доброто”. Възможно е никога да не получим ясен отговор било то написано на лист хартия, спуснат от небесата, или обобщено във формула от учен, трудещ се над писалището с години. То е комплекс от чувства и дела, съвкупност от усещанията и възприятията ни спрямо природата, другите хора, а и нас самите. Няма закон или теорема на моралността - тя варира, променя се, расте или спада. При човешките същества разбиранията за „добро“ и неговия вечен спътник „зло“, рядко съвпадат. Те са продукт на дългогодишни натрупвания на знания, житейски опит и до голяма степен (понякога може би повече отколкото ни се иска) влиянието на социалната и обществена среда, която обитаваме.
При население от над 7,594 милиарда души на планетата Земя, наличието на 3814 различни култури (макар че не можем да посочим с пълна точност броя им), богата история, изпълнена със значими събития, и създаването на нови идеологии, усъвършенстващи или коренно променящи съществуващия морален ред в редица различни посоки, не води до големи промени в разбиранията за „добро“ и „зло“. Въпреки неоспоримостта на факта, че възприятията за правота, чест и етичен кодекс могат да се повлияят от индивидуалността на избора и личностните възприятия, друг фактор е влиянието на средата, в която сме се родили, възпитанието, което сме получили, примерите, които сме следвали и обществото, в което сме попаднали, независимо дали в ранна възраст, или на по-късен етап от живота.
С все по-скоростното напредване в технологичен и научен аспект, се улеснява и движението на хората от място на място. Култури се сблъскват и преплитат, но все още се забелязват огромните пропасти между тях. Един от най-ясните примери за това е контрастът между Изтока и Запада. При източните ни съседи се наблюдава преобладаващият колективизъм - желанията на обществото са преди тези на индивида. В такъв случай за „добро“ се считат безкористните действия, в името на груповото благо. Обратното е в западните общества, където преобладава индивидуализмът. Там за „добри“ се считат действия в името на личностното развитие, независимо в какъв аспект. Този начин на мислене най-ясно се изразява в разпространяващата се на места консуматорска тенденция, която въпреки различията между обществата е успяла да проникне почти навсякъде. Принципът ѝ е, че в името на продажбата и печалбата се допускат извършването на някои аморални, понякога дори и антихуманни действия (експлоатация на детски труд, ниски заплащания, дълги работни часове, липса на здравни осигуровки). В някои сфери тези постъпки биват оправдавани като „добри“, тъй като носят приходи и привилегии на определени групи от хора. Това води до размиване във възприятията за „правилно“ и „неправилно“, защото много действия, които не са добри според общоустановения морален кодекс, могат да бъдат определени като такива, именно от личностното възприятие на този, когото ги извършва.
Трудно е човек да бъде морален съдник, когато не може да се опре на точна и ясна норма, която да ни посочи кое е етически правилно и оправдано, и кое не. Влиянието на различни движения, авторитетни личности, медийни образи, социална среда и мнозинства от хора, лесно могат да изменят погледа ни към „доброто“. Всеки може да се определи като праведен, да заяви, че действията му са в името на общото благо и ще доведат до просперитет на един или много. Всеки може да си каже, че днес е бил добър човек като посочи набор от причини, с които да оправдае твърдението си, но това никога не може да ни гарантира истинност. Все пак „доброто“ е колкото субективно, толкова и обективно.
В заключение „погледът към доброто“ е различен в зависимост от очите, от които идва. Както можем да открием примери за злодеяния навсякъде, така добротата се крие и в малките жестове, и в големите, радикални действия. Не можем да определим откъде точно идва това чувство и защо ни е вродено, но нужно ли е? Със сигурност знаем, че без тази сакрална искрица, наречена доброта, животът ни щеше да е коренно различен - все пак най-прогресивните моменти от историята ни са плод на стремежа към подобряване на заобикалящия ни свят. Доброто - чисто, искрено, топло чувство, олицетворяващо всичката красота на която е способна човешката душа - стига само да погледнеш към него.
Материалът е изготвен Микаела Раева, ученичка в СУ „Екзарх Антим I“, гр. Казанлък, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
