Българската история e повод за гордост, а не съвременна мода

3704 преглеждания

Есе на Петя Тодорова, ученичка в СУ „Св. Климент Охридски“, с. Зверино, общ. Мездра

Аз съм Българче!

Не мога,

Без ракия да живея.

На трети март, ден за спомен ще се изявя като патриот огромен.

И с чаша с ракия, мезе и буркани с туршия ще празнувам този ден в захлас

Нищо че историята не зная аз!

Това за жалост е истината на много българи в нашата страна. Но нека започнем едно по едно. България! Славна история! Велики владетели! Глупав съвременен народ! Днес сме свидетели на млади момчета и момичета, които отказват да облекат носия само защото калпака не им отива или цветовете не си пасват с маникюра. Това обаче е тема на друго есе. Днес ще поговорим за миналото ни - източник на национално самочувствие или просто мода. С двете си ръце посочвам съвременна мода. Не сте съгласни, нали? Добре елате с мен, за да ви покажа защо аз смятам така.

3-ти март  2020 година домът на семейство Петрови: ако погледнем през прозорчето, в стаята на дъщерята Дженифър, ще можем да видим борбата между майка и дъщеря за обличането на една „грозна“ носия. В семейството цари пълна подготовка за предстоящия празник и не защото всички са горди българи, а дори напротив. Преди седмици Гошо се прибра с жена си и двете им деца Георг и Дженифър от Тайланд. Минала седмица той разпалено коментираше как никой не може да го принуди да почита българските празници, но нали с кмета са си добри приятели: „Та да се покаже едно видно семейство у наше село“, както се изразяваше той.

Пред вратата щерката, пищяща, че й се е заплела косата от „тия тъпи цветя на главата“, се опитваше с последни сили да запомни какво празнуваме днес. И важно беше да не се изложат, че ще ги снимат от новините. И такива ситуации са нормални за повечето семейства. На следващият ден на първа страница на вестник „Телеграф“ е лепната снимка на гордото българско семейство с голям надпис „БЪЛГАРИЯ Е ЖИВА! Емигрирало семейство се върна в България и заяви че като нея друга няма!“. И ето така, на къща без основи, се държи  вярата на българския народ че историята ни е жива!

На 3-ти март социалните мрежи биват изпълнени с безброй много снимки придружени с надписи: „Моята бАлгариа е велика“, „Аз сАм горд бАлгарин“ или най-доброто „важно е дЪ знаИте бАлгарската история“.

Да, важно е да се знае българската история, но можем да бъдем свидетели и на това как родители крещят на учители по история, че детето им има двойка на последния тест. Нищо, че същото дете смята, че Кирил и Методий и брат му са написали азбуката, че основател на Българската държава е хан Омуртаг или пък, че от османско робство ни е избавила Турция. Забавно е, нали? Забавно е как все повече българи остават неграмотни по отношение на нашата история и са горди от този факт. Забавно е как на Трети март сме най-големите патриоти, а на следващия се гаврим с портрети на Левски и Ботев. Забавно е как правим хиляди снимки на дрехите си и сме склонни да облечем най-големите боклуци, защото това е висшата мода, но носията е вече остаряла и било модерно да си направиш двайсет снимки, но не и да я облечеш навън. Модерно е да научиш едно стихотворение и пред публика да викаш гордо, дори сълзи ще пуснеш, но в класната стая ще хвърлиш учебника по госпожата и ще изкрещиш „Какви са тези глупости?“.

Бих казала, че това е просто български манталитет. Но нима всички сме такива? Има ги едни истински горди българи, които обикалят от град на град, за да връщат спомена за България. За да образоват и припомнят на младите ученици какво значи да си българин. Истински се възхищавам на тях! Тези, които се гордеят с историята ни и не смятат, че единственият ден за спомен трябва да е Трети март.

Важно е да знаем каква е българската история, не за да не се изложим пред камерата, а за да можем да разказваме гордо и смело за битките, в които не сме загубили и частица от българския дух, за да можем смело да заявяваме „Аз съм Българин!“, но не пред камерите, не защото е модерно, а пред нас самите, защото това е, което чувстваме.

Да съхраняваме и пазим българската история, защото „аз съм българче и расна/ в дни велики, в славно време,/ син съм на земя прекрасна,/ син съм на юнашко племе.“ И ще бъда, за да покажа на всички, че историята ни е повод за гордост, а не съвременна мода.

Материалът е изготвен от Петя Тодорова, ученичка в СУ „Св. Климент Охридски“, с. Зверино, общ. Мездра, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин