Миналото - компасът, който ще ни помогне да намерим правилния път

2003 преглеждания

Есе на Ванеса Филипова, ученичка в 78. СУ „Христо Смирненски“, гр. Банкя

Минало... Задавам си въпроса защо миналото да е важно? Защо да е източник на национално самочувствие? За жалост си спомняме славното си минало само по така наречените национални празници. Но според мен почти никой не разбира значението на това минало, на всичко преживяно през вековете.

Според мен трябва да се борим със себе си да помним миналото, за да можем да градим своето бъдеще. Нямаме друг избор, ако не познаваме миналото си, няма как да познаваме себе си, дедите си, родината си.

В определени моменти всеки от нас е горд  да се нарече българин, а в други се срамуваме. Защо се срамуваме? Лично аз смятам и се срамувам от това положение, че нашите баби и дядовци са работили толкова години, дали са живота си за страната ни, за да бъде икономически добре - но не. Днес те получават пенсия“, която едвам им стига за лекарства, а да не говорим за тяхното преживяване, плащане на сметки и други. Как да не се срамувам от факта, че медицината вече не е животоспасяваща, а се гледа колко пари имаш в портмонето. Ако нямаш пари - няма лечение за теб. Вече някои лекари не се кълнат в хипократовата клетва, а във фармацевтичната. Срамувам се, че гледа брат на брата си нож да забие в гърба .

Къде е обединения народ, който бяхме по време на освободителни войни? Няма го, за жалост. Ето защо миналото е източник за национално самочувствие, но и за национален шаблон и образец за това какви сме били и какви трябва да бъдем. Нека постъпим като Дамян Груев и неговите съмишленици, следващи примера на Апостола и да сложим начало не на тайна революционна организация, а на една съвместна дейност и да се постараем да запазим традициите си и уроците  от нашите прадеди.

Жалко е, че обичта към страната ни се превръща в мода. Всеки казва: „Обичам Родината си“, но аз питам какво се  прави, за да докаже любовта си. Ще разкрия тези прослувути действия. Заминават в чужбина и не се връщат, смятащи, че там е тяхното бъдеще.  Бих ги посъветвала да се запознаят със словата на Паисий Хилендарски и да по разсъждават малко върху своите думи и действия. Велики патриоти са някои, които недоволстват само в социалните мрежи, защото това е част от съвременната ни мода. А нека вземем пример от миналото и нашите революционери, които ставаха и будеха народа. Бореха се гласно и мотивираха народа, а не да го разединяват. Истински лидери...

Ще завърша с това, че миналото ни е компасът, който ще ни помага да намерим правилния път, когато сме се загубили и сме в бурни води. Нека си спомним за създаването на славянската писменост и Златния век на българската култура, Освобождаването от османско владичество, спасяването на българските евреи през Втората световна война, интелигентността и трудолюбието на българина. Нека забравим бедността, безработицата, престъпността, корупцията, а да се обеденим в това бъдещето ни да бъде по-светло от миналото ни. Но да помним лошото и доброто, защото това ни прави цялостни.

Материалът е изготвен от Ванеса Филипова, ученичка в 78. СУ „Христо Смирненски“, гр. Банкя, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин