„Очите са прозорец към света“ - да, но какъв е светът в нашите очи? Какво виждат очите ни когато се огледаме? Понякога „прозорците“ ни са замъглени от изпълненото с трудности ежедневие, затова мисля че трябва да се постараем да виждаме доброто.
Някои хора биха казали че доброто е навсякъде около нас - съмнявам се, че за всеки е така. Доброто не чака да бъде забелязано - не е свободно движещ се електрон; доброто трябва да бъде намерено, защото то не е само около нас, а в самите нас. Само ние можем да го открием, като отворим тези наши „прозорци“ за света около нас. Понякога обаче ни е нужен някой, който да ни покаже света такъв, какъвто искаме той да бъде. Една такава промяна в живота ни не само би променила светогледа ни, но би успяла да доведе до същата промяна в друг живот - и така, докато всички очи гледат към доброто.
В днешно време доброто има силата да промени света - въпреки всички трудности и кризи, светът не престава нито за миг да търси и да намира положителното. Години като миналата показват точно това - пожарите в Австралия биха имали много по-ужасни последствия, ако доброволците от цял свят не се бяха събрали, за да дарят и да помогнат в бедствието. Година по-късно след всички усилия се виждат вместо изгорена празна площ млади дръвчета - сякаш доброто на хората буквално изниква от земята. Коронавирусът из цял свят би имал още повече жертви без усилията на всеки един човек по света. А и без вируса едва ли бихме оценили толкова добре професиите, които преди приемахме за даденост - лекари, медицински сестри, учители и дори магазинери и санитари, нещадящи усилия за справянето ни и с този проблем.
Разбира се, винаги има и хора, които успяват да покажат доброто у себе си. Например Том Мур - 100-годишният офицер, който мотивира хиляди долари дарения - въпреки и заради всички отрицателни новини. Той не е единственият, но той повлия на още много други хора, решили не само да погледнат към доброто, но и да го създадат - би могло да се каже, че чрез Том Мур и хилядите други дарители, както и чрез медицинските екипи из цял свят, в момента имаме възможността да се ваксинираме - типичен пример за това как когато един човек се стреми към добро, със сигурност ще бъде последван от още много хора. Тези безименни активисти често са причина за начало на изключително много каузи, които карат човека да погледне към света с други очи, насочени към положителната част от живота. Все пак единственото, което зависи от нас, е запазването на доброто, за което тези хора са се борили.
Често обаче забравяме колко е важно да познаваме „лошото“, за да разпознаваме доброто; забравяме да благодарим на вестоносците на тези лоши новини, които също са причина за доброто (макар и косвена). Без да познаваме отрицателните новини, не само не бихме могли да видим положителните, но и не бихме могли да разрешим проблемите си. Погледът към доброто никога не би бил такъв, какъвто трябва да бъде, без съществуването на неговата противоположност. Можем да се борим с проблемите си само чрез познанието, което ни се предоставя. Тази година бе показателна и за това - без журналисти, активисти и учени не бихме могли да се справим с нито една криза. Само общите усилия водят към доброто.
Личността, влияеща на хората по начин, изпълващ ги с надежда и добро, съществува във всяко време и българската история го доказва. Един от най-ярките примери за това е Паисий - той успява да погледне към доброто за българите, които по-късно дължат своят поглед - към българското, към идеите за революция, именно на Паисий. Той е началото на един нов и важен поглед към бъдещето, а този поглед е към доброто за народа. Удовлетворявайки нуждите на народа си, той пробужда чувство на принадлежност на българите. Родолюбците, прочели книгата му я разпространяват, докато не достигне до обикновения човек, готов да се отдаде на идеала за свобода. Тази верига на добрината е силна именно поради добрите намерения на всеки един българин, които в крайна сметка с общи усилия достигат до доброто. Идеалите им са запазени през вековете и днес всеки българин има достъп до техния поглед към доброто.
Вярвам, че за да погледнем към доброто, трябва да се стремим да правим добро, което друг човек да погледне. Не мисля, че това е нереално или невъзможно, даже напротив, мисля, че тази идея е осъществима в нашето ежедневие. Хората винаги се събират, когато имат общ проблем, като това мотивира други хора да помогнат в решаването на проблема. Когато един човек сподели кауза, в която вярва, то със сигурност поне още един човек ще повярва в тази кауза. Нима това не е поглед към доброто?
Материалът е изготвен Адриана Андреева, ученичка в ЕГ „Бертолт Брехт“, гр. Пазарджик, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
