Днес времето е мрачно като повечето хора навън. Хиляди пъти съм си задавала въпроса защо са толкова мрачни, толкова намръщени, толкова сърдити. Сякаш черен облак е надвиснал над тях и не ги пуска, не им позволява да видят красотата на света около себе си. Има ли светлина в тунела, има ли лъч надежда? Има ли съвременни патриоти? Или всичко е измама като по американските топ продукции. Всичко ли е сюрреалистично?
Да се замислим за нашето ежедневие. Ставаме сутрин, отиваме на работа, връщаме се и лягаме да спим. Това е рутина която всички правим, без да осъзнаваме това. Толкова сме вглъбени и потънали в сивото си еднообразно ежедневие, че не забелязваме истинските неща около нас.
За пример мога да посоча нашия национален празник Трети март, ако попиташ някого защо празнуваме точно на тази дата, хората ще те гледат странно и ще се чудят защо ги питам такъв елементарен въпрос. Но истината е доста далеч. Всички ще отговорят че на трети март сме се освободили и прочие. Но дали е така? Родният ми град Враца е освободен на 9.11.1877 г., няколко месеца преди официалното ни освобождение. На въпроса има ли някого когото го интересува това? Може би отговорът ще е не. Живеем в свят в който всичко е на един клик разстояние от нас и всичко може да се види в Интернет.
Стига да имаш желанието за това. Онзи ден докато се разхождах из площада забелязах хората колко са радостни, че преди 142 години сме се освободили. За мое съжаление това продължи не повече от два часа. За два часа хората се изсипаха на площад „Христо Ботев“ след това си отидоха. Същото се случи и на 06.септември миналата година. Ние хората започваме да превръщаме нещата които би трябвало да са важни за нас в мода и в нещо което трябва да се прави, защото някой ни го е казал. Втурваме се като стадо овце и защо. Защото така е модерно. Защо темата робство и свобода се е превърнала не само в мода но и в тема табу?
Никой не говори за патриотизма или хората които са ни освободили. Всеки гледа своя собствен живот. Понякога си мисля че израза „Живее в клетка“, важи с пълна сила за нас българите. Затворили сме се, изолирали сме се и в буквалния и в преносния смисъл. Мислим само за пари, които да в днешно време са важни, но определено светът не се върти около тях. Обществото ни е болно и не от някаква съвременна болест, а от проблемите които самите ние създаваме. От важните неща които захвърляме с лека ръка.
Мрачни сме не защото някои ни е виновен а, защото сме забравили откъде сме тръгнали и къде сме. Сещам се и за фраза от една песен: „Никой не може да ти каже къде отива, а само къде се надява да стигне“... Не знаем къде отиваме, но след себе си оставяме лошо впечатление за поколенията след нас, оставаме само разруха и идеята, че нашето минало е незначително в сравнение с това на редица други държави. Превръщаме нашето национално минало в една мода, която за съжаление добива все по-голяма популярност. Забравяме, че държавата ни има 1300 годишна история, която с лека ръка изхвърляме на боклука. Девизът на столицата ни е „Расте но не старее“. За съжаление и това не е вярно. Стоим си на едно място забравили своята история и своя език. Добре че са датите на ражданията на революционерите, за да отидем до някои паметник или площад за да покажем че сме патриоти и че сме благодарни и задължени на тези хора.
Не намирам отговори на въпросите които си зададох. Оставям ги на вас. Все пак всеки човек има гледна точка, и разсъждава по различен начин. Все пак живеем в демокрация, а при нея всеки сам може да си вади изводи от нещата, които чете или вижда. Направете си изводите за нещата, които се случват в момента. За нещата които предстоят, и нещата които са минало.
Материалът е изготвен от Зорница Цекова, ученичка в СУ „Васил Кънчов“, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин